Честване

от в АКТУАЛНО ОТ ЧИТАЛИЩЕТО Comments Off on Честване

Читалище “Добри Чинтулов”. Народно по традиция. И по закон. Честване на 134 – ната годишнина от Освобождаването на България. Залата е за 65 – 70 души, но е препълнена, има и правостоящи.  Предишни години канехме за беседа професионални историци като проф. Искра Баева, проф. Марин Калонкин, проф. Дойно Дойнов и  др. Сега сме решили: само кратко слово от председателя на Читалището и по-дълга музикална програма. Откривам честването. Говоря , че  началните месеци на годината са “натоварени” със събития свързани с Освобождаването на България от робството: през януари чествахме Освобождаването на София и споменахме с добри думи граф Вито Позитано и кавалер Луи Леге спасили града от опожаряване,  през февруари почeтохме дякона Левски, сега през март честваме Акта на Освобождаването, през април – ще честваме Въстанието от 1976 г., през май – Баташките и Новоселските мъченици, през юли – гибелта на Ботев и т.н., и т.н. Припомням събитията в Сан Стефано на 19 февруари 1978 г. възстановили върху картата на Европа името “България”. Следва изпълнение на читалищния хор. Хорът ни е добър: през последните три години печели първите награди на прегледите на читалищните и пенсионерските хорове в София. Интересно ! Няма българска народна песен посветена на Руско – турската война.  Защо ?  Не зная.  И това е независимо от участието във войната на  десетки хиляди българи като разузнавачи, обозници и, разбира се, опълченци. Даже песента “Шуми Марица “ , с която опълченците са влизали  в сраженията, е създадена през друга война, през Сръбско-турската война от 1876 г. Изглежда в съзнанието на народа войната се е водила “ за нас “, но не е била “наша”. Затова пък имаме български революционни песни. И хорът запява “Стани, стани юнак балкански” и “Вятър ечи – Балкан стене “ на Добри Чинтулов, а след  това “Българио мила”. Народната певица Лиляна Гаевска изпълнява китка трънски народни песни. Гаевска пее на особения трънски шопски диалект с характерните гърлени припеви дошли, може би, от далечни степи с българите на Аспарух.  Потомък на прадеди дошли в София преди Руско-турската война, шоп по произход, живял и работил в трънските села Зелениград и Ерул, слушам мелодията с удоволствие  и си мисля за странната устойчивост на родовите корени.  Певицата запява “Лиляно моме, Лиляно “ , приканва залата да пее заедно с нея и отначало плахо, после силно и звучно всички поемат песента. Следва култовото за нас  стихотворение на Вазов “Опълченците на Шипка”.  Известно е, че не би имало три  дневни епични боеве, ако отговарящият за отбраната на проходите ген. Радецки е бил повярвал на донесенията на ген. Столетов, че цялата армия на Сюлейман паша атакува Шипченския проход. Известно е сега, че когато най-сетне пристигат първите 200-300 души изпратени от ген. Радецки, опълченците и солдатите от Орловския полк  са били вече отблъснали с неимоверни усилия последната  за 24 юли турска атака. И че самият Радецки не е участвал лично в последната битка, т.е. не е “пристигнал с гръм”. Но поколения българи знаят и помнят сраженията  на Шипка по Вазовото стихотворение и за нас развръзката на боевете идва с “изведнъж Радецки пристигна със гръм”. Владо, който декламира дългата ода понякога се поспирва за да поеме дъх и тогава залата  започва своя декламация и тихичко продължава заедно с основния рецитатор. Татяна Спиридонова от Старозагорската опера изпълнява арии от руски опери в чест, очевидно, на освободителите, както и популярни романси като “Темная ночь”. Точно този романс е от друга война, но залата не обръща внимание на подобни подробности и награждава певицата с бурни аплодисменти.  Изведнъж засвирват гайди и в салона влизат трима гайдари с каба-гайди от нашия гайдарски ансамбъл и един тъпанджия. Гайдите изпълват залата  с пискливи игриви мелодии дошли, вероятно и те от далечни степи с  Аспарух. А може би са “родени” и по нашите земи, тъй като Херодот  / 484 г. – 420 г. пр. Хр./ разказва, че тракийският цар-жрец Севт II е свирел на гайда. Твърди се още, че каба – гайдата, която битува  най-вече в Родопите, т.е. в земите на Орфей,    притежава магическа сила. В това сигурно има нещо вярно, защото залата е занемяла, а след края на гайдарското изпълнение избухва във френетични ръкопляскания. Два дни преди тържеството на входа на Читалището ме спря женица в червен анорак, видимо на 60 – 65 години и смутено ме попита:  “Къде мога да платя членски внос за 2 месеца ? Гледам я учудено и на свой ред  отвръщам: – Защо ще плащате ? – Аз съм от провинцията, дошла съм при дъщеря си, не познавам никого в квартала. Желая да идвам да чета вестници. Видях афиш за честване на 3 март. Иска ми се  да присъствам. – Идвайте – казвам, четете вестници, участвайте в честването. Виждам я по време на изпълненията: пригласяше на песните, шепнеше стихотворението на Вазов с цялата зала, а сега споделя нещо със съседката си, която сигурно лично не познава. И това е една от целите на нашата чисто българска  читалищна дейност – създаване на социални контакти между хората в  сегашното не особено “кооперативно” време. Гледам пълния с възбудени, бих казал, щастливи за момента хора,  изпълнен със задоволство и гордост, че успяхме да осигурим на 70 – 80 съкварталци възможността да се почувстват българи, хора с достойнство, с история, с  чудно народно творчество дошло от вековете. И да отдадат дан на уважение към братята – славяни донесли на щиковете си свободата на България. Закривам събранието посветено на 3 март в нашето Читалище.

В народното Читалище  !

 

назад